 Национален парк Рила е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров - Марица. Паркът се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, от които 70 са с ледников произход.
Националният парк Рила се простира между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина. На територията на парка се намира най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала.
На територията на парка се намират четири български резервата - Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа.
Паркът влиза изцяло в планинската климатична област, която е определена от климатичното райониране на райони с надморска височина над 1000 м. Планина Рила се намира на границата между средиземноморски и преходно-континентален климатичен пояс.
Най-ниските температури в националния парк са измерени на най-високата му точка - връх Мусала. Най-ниската измерена температура в парк Рила е -31,2°С, а най-високата температура на връх Мусала е 18,7°С.
Във високите части на парка средната влажност на въздуха е около 80%, като най-сухи са студените зимни месеци, когато влажността на въздуха понякога пада под 50%. През зимата валежите са сравнително големи - над 20% от средната годишна норма за валежи.
Горите покриват 2/3 от площта на целия парк и над 1,5% от всички горски площи в България. Около 42 500 хектара са залесените площи, а териториите покрити с дървета - 52%. Останалата незалесена територия е около 10 500 хектара и в нея са включени алпийските пасища в най-високите части на Рила.
Естествени горски насаждения представляват близо 60% от всички дървета, а 36% - храстова растителност, представена предимно от клек. От особено значение са горските площи от обикновен смърч и ела, както и бялата мура. Горите, които влизат в някой от четирите резервата на парка, представляват над 30% от всички гори на парка.
Средната надморска височина на горите в националния парк е 1800 м, което е сравнително голяма височина. Над 3/4 от горите попадат в пояса между 1500 и 2300 метра. Това, че средната надморска височина на горите е сравнително висока, предполага добро развитие на иглолистните видове. От тях най-разпространени са видовете обикновен смърч, бял бор, бяла мура и ела.
Широколистните гори заемат много по-малка територия. Те са представени основно от бук, горун и трепетлика. Основноте горски площи са покрити със смесени гори. В повечето от тях участие взимат и широколистни дървесни видове.
Характерни за парка са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглолистните дървета е 91 години, а на широколистните - 74. Общо средната възраст на дърветата в резервата е 90 години. Общият обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн. m3.
Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. На територията на националния парк се намират голям брой курорти, предназначени за зимен и летен туризъм. В парка се намират няколко курорта и курортни градове. Те са предназначени основно за зимен туризъм. Един от най-популярните рилски курорти, които се намират в рамките на парка е Боровец.
През националния парк минават две европейски туристически пътеки - Е4 и Е8. Освен това има голям брой туристически маршрути и пътеки. На територията на парк Рила работят 17 хижи, които разполагат общо с около 1500 легла, както и 4 заслона, предвидени за укритие при лоши метеорологични условия.
Голяма част от пътеките и хижите в парка са под опеката на Българския туристически съюз (БТС), което е така за по-лесна организация през туристическите сезони. През последните години на туристите се налагат редица ограничения, свързани с времето за престой в една и съща хижа. Това е така, за да се намали вредното въздействие от престоя на едно място.
Определят се места предназначени за палене на лагерни огньове, с цел предодвъртят горските пожари. Някои природозащитни организации се опитват да ограничат престоя в хижите разположени в резерватите, за да се запази по-добре природата в нейния нормален и естествен вид. Подготвят се различни нови маршрути за развиване на различни екстремни спортове, езда, планинско колоездене и други.
|