Шаран- Див

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид. Възмножно изчезнал в естествените водоеми на страната. Разпространение: в миналото из цялата страна, в подходящите за вида биотопи- цялото дунавско поречие с блатата, стрите корита и притоците, реките от Беломорския бсейн и вливащите се в него множество водоеми със стояща вода в вътрешността на страната. Численост: аборигенната популация шаран е с извънредно ниска численот и може би запазена в единични находища. Местообитание: дивия шаран както и културните раси, предпочита савнително топли, стоящи или бавно течащи води с тинесто дъно, богати на органични вещества и обрасли с висша водна растителност, с изобилна дънна безгръбначна фауна, която е основнат му храна Размножаване: полов съзрява на 2 до 4 годишна възраст. Рзмножаването започва пт отемпература на водата 12-13 градуса целзии и протича най - интензивно при 18-20 градуса.Фитофтилен вид- хайверът се изхвърля върху поводна растителност на няколко порции. В зависимост от големината на екземплярите са установявано от 200 000 до 700 000 хайверни зърна, при особенно едрите шарани до 1 500 000.

Малък орел

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид. Възможно изчезнал в естествените водоеми на страната. Разпространение: в миналото из цялата странав подходящите за вида биотопи- цялото Дунавско поречие с блата, старите корита на притоци, реките от Беломорският басейн и вливащите се директно в Черно море, множествво водоеми със стояща вода във вътрешността на страната Численост: аборигенната форма на популацията шаран е с извънредно ниска численост и запазена може би в единични находища. Местообитание: Дивият шаран, както и културните раси предпочитат сравнително топли и застояли, блатни води с тинесто дъно, богати на органични вещества и обрасли с висша водна растителност, с избилна дънна фауна, която е основната му храна. Размножаване: полово съзрява на 2-4 годишна възраст, размножаването започва на 12-13 градуса целзии. В зависимост от големината на големината на екземпляра плодоснася 200000 до 70000хайверни зърна, а при особенно едрите екземпляра до 1 500 000.

Вълк

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид, силно намалил разпространението и численистта си през последните десителетия. Включен е в "Червената книга на " Разпространение: в миналото из цялата страна, сега има постоянни популации в пет изолирани, предимно планински, погранични района в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и прорязвания от канйони водосборен район на река Русенски Лом. Отделни животни и двойки са разпространеи предимно и на други места в страната. Ареала на вида обхваща Холарктичната област. В Европа е оцеля само Портогали, Испния, Италия, все още е чест на Балканския полустров в Чехия,Словакия, Полша и Румъния на територията на бившия СССР е многочислена. Численост: през последните години у нас се наблюдава известно увеличение на популациите. Местообитание: различни ландшфти, но избягва просторните гъсти гори. Видът се е приспособил и към окулторената среда, където домашните животни състъвляват важна част от храната му. Леговищата на семейните двойки се намират в непосещвни от човек места, пещери, скални цепнатини, сред корени на повалени дървета, храсталаци, в изровени или разширени от животното дупки в земята и др; винаги в близост с вода. Размножаване: размножаванет став пред декември- февруари. Малките, обикновенно 5- 7, по понякога до 13 се раждат през март- май. По чужди източници при обезпокояване от човек двойкат преметва кучилот в друго леговище в своя район.Смъртността на малките през 1 и 2 година е 60- 80%. Вълчиците стават полово зрели в края на 2 и началото на 3 си година, а мъжките участват в размножаването едва през 3 и 4 си година.

Видра

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид с непрекъснато ограничаващо се разпрострнение. Включен в "Застрашени бозайници в Европа" в категория застрашен. Разпространение: край реки и затвоени водоеми в цялата страна. Основната част от популцията в миналото е обитавала долните течения на реките, сега се измества към средните и горните течения. Среща се в Палеарктичната и Индо- Малайската област. Численост: приблизително 800- 1 200 екземпляра. Местообитание: предимно реки богати на риба, с незамръзващи, бистри и незастояли води и с обрасли с растителност брегове. Също езера блата,езера и изкуствени водоеми. Размножаване: у на не е проучено. По чужди източници половата зрялост настъпва през 2-3 година. Малките се раждат през април- май, но понякога и много по - късно. Късните кочила трудно преживяват зимта.

Тюлен монах

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид с критично ниска численост. Включен в световната "Червена книга на фактите" в категория застрашен Разпространение: в миналот по скалисти места на Черноморското крайбрежие, най - често около н. Калиакра, Мслен нос и Странджанското крайбрежие; в изключителни случаи по р. Дунав. Сега няма сведения, които потвърждават съществуването му около Маслен нос, но е виждан край н. Калиакра и абразионните скали в местн. Кастрич до с. Резово, Бургаски окръг. Ареалът на вида обхваща още Турското крайбрежие на Черно море, южната и източната частна Егейско море, включва Гръцките острови и Турското крайбрежие, Средиземно море- по крабрежието на Мароко и Алжир до Тунис и атлантическия бряг на СЗ Африка. Изчезнал на пълно през 20 век от крайбрежиета на Испания, Южна Франция и полуастров Крипт. Численост: най - голямо находище- нос Калиакра. Местообитание: скалисти крайбрежия с множество пещери с подводни и надводни върхове, но задължително с галерии над водата. В тях са разположени леговища, постлани с пласт от косми. До там водят пътеки от продължителното използване на които се оформят специфични улеи. Размножаване: у нас не е проучено. В други части на ареала бремеността трае 11 месеца. Малките се раждат прес септември - октомври, понякога и през ноември. Лактацията продължава 6 седмици.

Дива коза

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид. Четирите изолирно и малочислени популации в страната са застрашени от генетическо израждане. Разпространение: Средна Стара планина, Рила, Северен Пирин и Западни Родопи. В Триглав видът се е завърнал на последък, а нходището край Пещера е възникнало през 1963г. В началото на века разпространението в Стара планина на запад е достигнало до Златишко - Тетевенската, а на изтог Елено - Твърдишката и СЛивенската планина. В Рила вече не се среща в най - западните часи и в югозападния дял. В Пирин обитава територия от 250 кв. км. Ареалът на вида е силно разпокъсан и обхваща части от най - високите планини в Централна и Южна Европа, Кавкав и Задкавказието, Мала Азия. Численост: общо 1 250 - 1 350 екземпляра; 150- 180 в Стара планина, около 550 в Рила, над 300 в Пирин, 250- 300 в Родопите, от които 50 край Пещера. Местообитание: стръмни,скалити, планински склонове- в Пирин от 1 400 до 2 600 м. надморска височина. През лятото и есентта по - голяма част от популацията обитава субалпииски ливади и калекови храсталаци; през зимата и пролетта в таази зона остават 55- 60% от животните. Горският пояс се обитава целогодишно само в района на Бяла река. В Рила разпространението е сходно, а в Родопите - изключителнов горската зона. В Стара планина обитава субалпийски ливади, иглолистни, букови и смесено буково- иглолистни гори. Размножаване: разгонването в Стара планина от края на октомври до дкрая на ноември, в Пирин - от средата на ноември до средата на декември. В Пирин раждането става от средата на май - до средата на юни, в Стара плнина предимно през май. По чужди източници младите започват да се размножават едва след третата си година.

Обикновен хомяк

Състояние на застрашеност:застрашен животински вид. Разпространение: установените находища са в Плевенски, Великотърновски и Русенски окръг. Предполага се, че е разпространен също в Михайловградски и Врачански окръг. Ареалът обхваща още Северна Франция, Белгия, Чехословакия, Унгария, Румъния и Холндия. Численост:у нас е малочислен. Местообитание: предимно площи с житни култури, слънчоглед, лозя, люцерни, овощни и зеленчукови градини. Размножаване:ражда 2-3 пъти годишно от 8 до 12 малки, които на 3 месечна възраст проглеждат и преминават към самостоятелно хранене.

Афала

Състояние на застрашеност:много рядък животински вид. Разпространение:Черно море, включително и българската акватория. Среща се още в умерените и тропическите облсти на океаните и вътрешните морета. Численост: на всякъде, много малка. В Черно мове съотношението му с другите видове делфини е много малко. Местообитание: предимно в прибрежната зона, но и в открито море. Образува стада до 10 екземпляр, но по- често се движи по единично или по двойки. Размножаване: размножителния период е разтеглен през цялата година, но най - интензивен е от март до април. Бременноста тра до 11 месеца.

Дългоопашато порче

Състояние на застрашеност: изчезнал животински вид т вооемите на България. Разпространение: в миналото само в Блславското езеро и устиетята на вливащите се в него реки- Провадииска и Девненска. Понто- каспииска река. Населява бракичните води на Черноморския, Азовския и Каспийския басейн. Численост: в границите на ареал по - често в Днепърско- Бургаския лиман, устията на реките Днепър, Буг и в Касийско море. Местообитание: предпочита слабо солени езера и устия на реки. Придържа се в крайбрежните участъци, с пясъчно и пясъчно- тинеси дъна. Размножаване:полово съзрява на еногдишна възраст. Хвърля хайвера си предимно от май до юни. Плодовитостта е от 700 до 2 500 хаиверни зърна.

Черен лешояд

Състояние на застрашеност: изчезнал животински вид, включен в "Застрашените птици в Европа". Разпространение: от средата на миналия век до сега гнезда с яйца са установени само в околностите на Провадия. Численост: у нас е непроучена. Възможно е гнездена на 1-2 двойки в Изтчните Родопи и на 1 двойка в Източна Стара планина. В Гърция гнездят 5-6, а в Турция 30 - 40 двойки. Местообитание: стари широколистни гори в равнините, по - често в ниските части на планините в близост до райони с екстензивно животновъдство и и размножаващи се вълчи двойки. Размножаване: у нас слабо проучено. Гнезденето почва през март. Гнездата са разположени на Сравнително ниски дървета. Малките са установени до средата на май.

Стрепер /Малка дропла/

Състояние на застрашеност: изчезнал животински вид. Включен в "Застрашените птици на Европа" и "Червените книги" на бившия СССР. Разпространение: преди гнездящ у нас, но сега се срещат само прелетни, от части и зимуващи. В Северна България намиран при с. Габровница, Михайловгрдски окръг. Численост: единично или на малки групи по време на прелет и зимуването. Отделни скитащи птици се срещат все още в Южна Добрудж. Повсеместно намаляващ вид на ареала му. Местообитание: открити степни места, угари, буренясали площи, в равнинни и плнински полетаи пред планински склонове, Вторично и в култивирана степ, ливади, пасища, конопища, лозя и местаобрасли коило, с драка и други хрсти. Размножаване: незди в земна трапчинка в добре затревено мявто. Поогът е почитни незастлан и слабо покрит с треви и листта, у нас е снасял по 3- 4, рядко 5 а в др. части на ареала - на рядко и до 9-11 яйца. По време на мътене мъжкият се намира в близост до гнездото.

Рис

Състояние на застрашеност: изчезнал животински вид. Включен в "Застрашените бозайници на Европа" с категория уязвими. Разпространение: в начало на века по всички големи планини на страната. Численост: на Балканския полуостров в последно време приблизително 300- 350 вида. Местообитание: горските масив в планините, също субалпииските храсталаци от клек. Леговищата се намират под повалени дървета, скали недостъпни за човека. Размножаване: у нас непроучено.

Брадат лешояд

Състояние на застрашеност: изчезнал животински вид. Включен в "Застрашените птици на Европа". Разпространение: в миналото най- обширно в Стара планина. Численост: приема се, че в Европа има около 60 двойки, 10-30 от тях са в Пиринейските и испанските планини. Местообитание: у нас се е срещал предимно по откритите части на планинските масиви, включително до зоната на клека. Вравнините се среща рядко. Размножаване: живее в постоянни двойки. Полова зрялост достига на 5-7 години. Гнездото е масивно, изградено от клони икорени. Снася 2 яйца. Често малкото излюпено малко бива убито от росителите, които отглеждат само едното.

Алпииски тритон

Състояние на застрашеност: рядък животински вид, уязвим от антропогенни въздействия. Глациален реликт. Разпространение: Спорядъчно в някои планини. Численост: в находищата на Седемте езера, Бетлика и Смолянските езера е твърде многочислена. Местообитание: планински разливи, блата и езера с обилна растителност, вторично- крайпътни канавки, изкопи и др. На суша се крие под камъни, пънове, опадали листа в близост до водоеми. Размножаване: у нас не е изследвано. През април- май влиза във водата и снася яйца около 100 - 200.

Змиеок гущер

Състояние на застрашеност: рядък животински вид. Разпространение: Югоизточна България- с. Мезек, Хасковка област, с. Мандрица,Кърджалииси окръг, ареала му е в Югоизточната част на Балканския полуостров. Численост: в най - подходящите местообитания около с. Мандрица за едночасов маршрут може да наблюдавате до 10- 15 екземпляра. Местообитание: ниски, сухи терени с ксеротермна растителност. Обитава много стръмни и вертикални скални и наносни откъси,скали над долове и др. Размножаване: у нас не е проучено. Снася яйца.

Мраморна патица

Състояние на застрашеност: рядък животински вид, включен в "Застрашените птици на Европа". Разпространение: Единственото сигорно е, че обитава мястото между селата Гарван и Попина, Силистрнски окръг. Численост: неизвестна. Местообитание: у нас непроучено. В другите части на ареала- степни райони със сладководни или полусладководни блата, обрасли с гъста растителност, не отбягва и изкуствени водоеми или напоителни системи. Размножаване: у нас не е проучено. В други райони гнезди в туфи, блатни райони или в дупки по стръмните брегове на блатата. Люпилото е от 8 до 14 яйца, снася в клая на април или през май. Мъжките не извършват миграция за линеене, а остават в района на гнездото през целия размножителен преиод.

Далматински сокол

Състояние на застрашеност: рядък животински вид. Включен в "Застрашените птици на Европа". Разпространение:За сега няма сигорни доказателства, че е разпространен у нас. Численост:у нас не е проучена.През последните десетилетия в целия ареал силно намалява. Местообитание: у нас не е проучена. В Европа обитава проломи, дефилета и скални масиви в близост до открити пространства. Размножаване: у нас няма данни за гнесдене на вида. В други части на ареала си прави гнездата си в скални нисши.

Розов скорец

Състояние на застрашеност: рядък животински вид. Разпространение:в много райони на страната, най- често в Западна и Североизточна България, особено в Южна Добруджа. Численост: недостатъчно проучена у на, силно варираща. Местообитание: предимно полски и равнинни райони, по -рядко в предплнинските и планинските полета особено в степни места понякога кариери. Предпочитат по- обширни, сухи еродирани, песъчиви или каменисти терени, особено в близост до пасища и ливади, мочурища, влажни места и др. Размножаване:рядко на малобройни по селища, по - често в близко разположени колонии. Гнезди в скални дупки и цепнатини или малки чакълни купчинки край пътищата. Гнездото застила с трва, сухи и свежи стръкове, дори с тръни, пера и мъх. Снася през май - юни, по 2-6 яйца. Малките излизат о т средата на юни до юли.

Мечка

Състояние на застрашеност: рядък животински вид, уязвим от антропогенни въздействия. Включен е в "Застрашените бозайници на Европа в категория рядък." Разпространение: Средна Стара планина, Средна и Източна Рила, Пирин, Славянкаа и Западни Родопи. Отделни животни обитават временно или постоянно Втрополска и Василъовска планина, Същинска и Ихтиманска Средна гора, Вироша, Верила, Плана, Влахина и Мелешевска планина. Обитаваната от вида територия се е съкратила за последните 100 години около 3 пъти. Вида е изчезнал в Западна Стара планина, Рила, Странджа и други планински райони. Широко разпространен е в Холартическата област. На Балканския полуостров по - голяма територия в бивша Югославия. Изчезнал в голяма част на европа където ареалът му е разпространен. Численост: относително ниска. Местообитание: Вминалото планински и равнинни гори, също в храсталаци от клек. Сега само в планините, предимно букови и иглолистни гори, също в храсталаци от клек. Размножаване: у нас недостатъчно проучено. Разгонването става предимно през май- юни,а малките, най - често 2, се раждат декември- февруари, където остават до април. Подилните бърлоги се намират в пещери и скални цепнатини, също между корените или в грамадите на повалените дървета в трудно достъпни за човека места. Смъртността сред тях в първите години е 85%. Женските стават положо зрели след 3 година, раждат през година и и не се разгонват, когато имат миналогодишно млади с тях. Всяка година раждат около 1/3 от полово зрелите между тях.

Назад